автор: chocolate

(той)
Сияние и нежност.
Присъствие и смисъл.
Не разбирах причините. Не и всички.
Ангели - само с мъжки имена ли има?!
Или беше елф от приказките. Кралицата им.
Пространството потъна в мъгла,
откъсна ни от останалите.
Чух глас.
Разкъсаха ме желания. Поисках всичко да ти дам.
Не беше първично.
Беше различно.
И пагубно.
Докосна ме ръката ти.
Не вярвах, че това става.
Ирисите ти ме омайваха. Потъвах в тях.
Твоят свят, една непозната страна, ме замами.
Поисках да полетим заедно.
Откога не съм докосвал толкова нетрайна мисъл, не знам...

(тя)
Разгадах те. С една усмивка само.
Беше толкова объркано отчаян.
Изгубен между останалите понасяше съдбата си.
Тежеше като стара монета в самота.
Докоснах ръката ти. Едва не припадна.
Целият беше пулсираща страст.
На мъжете така им влияя.
Или не. Сякаш при теб не беше точно така.
Бях забравила, че и такива все още се раждат.
Думи ми каза. Без да искам - повярвах ти.
Обещах си да внимавам какво правя. После забравих.
Погледът ти ме покри с воал,
откъсна ме от света.
Душата ми жадна изплака.
Очи така не ме бяха желали и галили.
А бях шепа вода.
Пиеше ме бавно. Осъзнаваше ли...

(той)
Цветовете избледняха.
Гласовете потънаха в далечината.
Аз и ти останахме.
И само цигулката на уличния музикант
прокъсваше мълчанието,
Прииска ми се свещ да запаля. Като заклинание.
Докоснахме се до нещо свято.
Помолих се да остане. Поне в паметта ми.

(тя)
Беше чисто. И бяло.
Като непрегазена снежна долина.
Очите ти ме разпиляха.
Изпълних се с мълчание.
Една счупена чаша препълнена с минали разкаяния издрънча.
Огледалото на съзнанието ми се разпадна.
Направих крачката. Главата ми се допря до гръдта ти.
Беше чисто. И бяло...