автор: miglena

Не искам да докосвам
небето вместо теб.
Не мога да целувам
листата вместо теб.
Не съм безлична сянка, а грея вместо теб.
Не скривам любовта си - говоря вместо теб.
И вместо теб не страдам, не плача в самота.
И вместо теб се боря, побеждавам...
Но какво от това?
В безмълвие общувам със снимки вместо с теб.
А струните пулсират - живи - вместо теб.
Не търся твоя образ, озарявам вместо теб.
Защо ли да те срещам? Обичам себе си, не теб.
И вместо теб аз свиря и пея за света.
И вместо теб с магия съм обгърната сега.
Но въпреки това...
Илюзия е всъщност, че нещо ни дели.
Живееш в мен, в дъха ми

ТИ СИ АЗ И АЗ СЪМ В ТЕБ