автор: dara33

Помахаха за сбогом птиците.
Превърнаха се после в диря.
Небето опустя като градина,
съблечена от пръстите на зимата.

Дарявах ти се прекалено дълго.
Сега съм празна за раздаване.
Не слушай вятъра, лъжлив е като думите,
които някога приемах като истина.

Сълзите са излишни като тежест.
Катарзисът измислица на философите.
А те обичах, както птиците обичат
лятото и цъфналите вишневи градини.