автор: Mojsei

А бре, Лъки, а бре, мама,
на какво това прилича -
с татко ти и днес сме двама,
а жена ти неуморно тича?

Ти пък - чувам - ще я заличаваш,
името си щял да триеш,
но защо преиначаваш
и защо от мене чедо, факти криеш?

Как така душата си ще палиш -
да, натрупа неприятен спомен,
но недей душичко да се мамиш
и на всичко туй да правиш помен!

Виждам те, ще се погубиш,
за живот у тебе няма признак-
започни отново да я любиш,
че ще станеш призрак!