ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА-5
/Философия на можещите/
ОСНОВАНИЯТА НА ВЯРАТА - 6
(Продължение)
ПЕТИ УРОК
( Продължение )
34. Как може суеверието да се превърне във вяра? Такова прераждане наистина е възможно, но отговорът е практически.
35. Когато вярата се използва за набиране на сътрудници, най-често процесите започват да се развиват по линията на екзалтацията и фанатизма.
36. Живият поток на действието поражда много съмнения, но също така ги и разсейва с постигането на набелязаните цели.
37. Влизането и излизането от реалността на живота не са теоретически абстракции. Човек се намира в реалността на живота, защото тя е самият живот. В стихийното общество задържането в тази реалност се оказва проблематично за голяма част от хората. Стихията на безработицата увисва като заплаха, която превръща стреса в масово явление.
38. Не можеш да усилваш вярата си, когато стихията на неприятностите те залива от всички страни. За да спасиш вярата си, а следователно и себе си като човек, трябва да спреш тази стихия. Ти знаеш как!
39. В едно нормално общество нравствеността и познанието се развиват в единство. Тогава е приемливо да се твърди, че вярата е условие за развитието на ума. Но съвременното човечество нормално ли е? Днес разривът между нравсвеност и познание се утвърждава по един твърде арогантен начин.
40. Надеждата е преддверие и на вярата, и на любовта. Но тя не може да се представя за субект. Нейно съдържание е разколебаната ни воля, закрепваща опитите ни да намерим изход от проблемната ситуация, в която сме се озовали.
41. Една от предпоставките за придобиване на нови знания, преди вярата, е съмнението. Любовта, с редица уговорки, може да се разглежда като импулс на колективната работа, а волята е вътрешната сила, която ни подкрепя да продължим пътя си.
42. Човек извървява сложния път до себе си, когато изгради своята индивидуалност като цялостна. Това е моментът, когато разцъфтява ореолът на вярата.
43. Животът е непрекъсната борба на отхвърляне на старото от новото, макар че това не е автоматичен процес. Това разбиране може да бъде разумен идеал на съвременното човечество.
44. Време е да издигнем своето саморазвитие като висша цел на човечеството.Приказките за изчезване на трудностите от живота са химерични. Но вече е време хората да се научат да разрешават общите проблеми на живота ако искат да съхранят самия живот.
(Следва)