автор: mastilo

душата струва повече от храната, и тялото от облеклото. (Лука 12:23)

когато е студено
и дори напича,
по тялото ми - книга,
а лицето - негатив,
потърсям рамка
плекси-гласна
за цветния
диапозитив.
защо ми е
на спектър рамка?
тогава пия бренди,
кофти лента,
така, че да се осветя,
копирам се
на фотохартия,
спокойно,
няма да смърдя.
от действието
се затоплям
и даже не ми пука
как/дали/защо
вървя.
после се събличам
и се втурвам
наголо
по чорапи
с чорлава глава,
търча полека
по "Славейков"
с ръце, разперени
едва, загребвам -
повече от хората,
а също и достатъчно
от стари ленти
за курви, клетки,
котки, китки
и канарчета,
кокили, кучета,
катили, копчета,
кастан-айдените
куелисти,
кънингамските
мечтания
и прочие...
и лягам върху многоточията,
нека се чета в оригинал,
а не подобно албионец -
руска класика.
какво като ми е студена
корицата
като английска спалня,
когато
от прочетено паря
със знанието,
че си падам повече
по тях -
пуерториканците!