автор: ALBANA

Тъжна съм!
Доста уморено чувствам своето сърце,
безжизнено към други,
към трети неразбрано,
неоткликващо към онзи който го зове.

Съсипвам се!
От болки,от думи неизказани,
от страх че дълго ще съм все сама...
Дали така е трябвало да стане,
години аз да чакам...До кога?

Страшно е!
В тази мъка думи са излишни,
страдам мълком свила обичта,
защото аз държа на нея,тя е само моя,
и помни се навярно до смъртта.

Тази вечер въпросите ги няма,
няма и в очите ми сълзи,
Тази вечер аз съм просто няма,
а така боли
боли
боли...