автор: ALBANA

Аз много те обичах,
ще повярваш ли?
Прекрасно те разбирам,
но ти мълчиш,
не можеш и не искаш да повярваш,
че всъщност като другите грешиш.

Аз вярвах само в теб,
не помниш ли?
Гледах само твоите очи,
но погледът обич от досада,
за жалост не можа да различиш.

От тебе чаках много,
не разбра ли?
Мен вътре толкоз силно ме боли,
сега се вглеждам в твоите зеници и питам:
-Обичал ли си ти?

Внезапно те загубих,
ще се върнеш ли?
Защо мълчиш?
Поне проговори
Сега сме тук решително,
ще бъдем ли щастливи,
ти реши.