автор: alisa

А аз пак те сънувах.
Добро утро, любими!
Хич не ми се преструва,
че е пролет през зимата,

знам, студено е още,
дните още са къси,
много дълги са нощите.
Но си знам, не е късно

да объркам сезоните.
(Аз съм другата приказка.)
Аз съм тая наопаки
дето страшно те иска.

Разказвачът е глупав,
той изобщо не знае,
че когато е влюбено,
по-добре да си трае.

Да измисля причини,
да заплита сюжета...
Хич не ми е невинно.
Пожелавам те в петък

и във всички останали
дни, които ще дойдат.
Ти ела, обещавам ти
една приказка твоя

със джудженца, които
да ме гледат с очите ти...
Досега раждах стихове,
но от днес съм усмихната.

Добро утро! Обичам те
във средата на зимата.
И се уча да сричам...
И си знам, че те има...