автор: IDAN1

Мила... Изненада голяма,
Аз вълнувам се силно,
Среща с дама любима,
А не е ли то очевидно?

Замълчи скъпа, нищо не казвай,
А с мен се заедно радвай!

Да седнем на маса за двама
Вежливо тя ни приема,
един срещу друг, всеки място заема
колко е малка, колко си близо
ръка ти държа, целувам я бързо,
очите ти колко са близо,
мигли преплели игриво.
Аз вече дъха ти усещам,
топлинката ти нежна поглъщам,
очи притварям,
устни ти сладки целувам...
Масичката...?
събра тя ни...но
дълга, оказа се дълга безкрайно,
стой между нас безцеремонно,
очите ти далеч сякаш отлитат,
устните ми... до твойте не стигат...
Ах! тя сега ни дели...
в миг като този... нека,
далеч тя отлети...