автор: miglena

Словата са излишни.
Светът изчезва във мъгла.
Безмълвието чувам със своята ръка...
... И мога да те отведа при звездите:
затвори очи и позволи на моите ръце
да те водят с топла нежност към върха.
В полунощ за теб и мен слънцето изгря:
искрящо в погледите ни сплетени,
защото ти пожела за миг от вечността
да ме държиш за ръка! Повярвай:
ние можем да сме звезди на земята,
защото имената ни са родени отвъд,
в небесата необхватно безбрежни.
Нека твоето име назова, ти моето произнеси,
усети магията, която струи към теб от
моите ръце, вречени на безмълвността,
и се чувствай вълшебно обгърнат от

МАГИЧЕСКА ДЪГА