автор: sYco

Не ме блъскай в белите ръбове
на този вятър.
Вечер, когато влиза и присяда тихо
зад мен,
знам, че обича да тича в кръг
с викове.
Не се смей принудено, защото
в тези дни, тежки от
неумели
усмивки, не остана място
за снежните ти думи.
Като твоите пръсти в сънищата ми
студът днес ми прави компания.
Стените
навсякъде носят точков край
след себе си.



мхм, всъщност е писано при игра