автор: Dalija

Закъснялата
В изхабените празници,
в безнадеждните делници,
в непознато и скрито безвремие
влиза Тя и ни връща в годините.
Уморените нощи от смях и флиртуване
тихо стават от ъгъла
и се впиват в душите ни.

Колко пъти разбивахме дните си!
Колко често преследвахме вятъра!
И развявахме волни косите си
и обичахме почти неочаквано.

Само цвят от едно изкушение,
само миг на едно изкупление
ще остави вкуса на раздялата,
ще окъпе нощта във сияние -
Любовта ще ни върне пак цялата!

Остани, напомни, събуди ни!
Миг преди да отключим забравата,
миг преди да затворим сърцата си
и вградиме в камъка вярата.