автор: yellow_crane

Сърцето ми - заключено с години
за радостите и за болките на любовта.
Да, толкова пропуснати любими,
несбъднатите имена на нежността.

Но вгледан в първите кокичета,
които се подават от снега,
се сещам, че сега и аз обичам,
и си отива моята тъга.

Не, няма никога да ги откъсна
и затова ще се направя на поет,
и вместо тях във тази зима късна
аз ти поднасям тоя слаб куплет.

Щастлив съм, че открих те, моя най-любима,
тъй нежна, че почти не вярвам, че те има -
единствената, на коята казах "моето момиче",
единствената, на която аз мълвя в захлас "Обичам те".