автор: zdratch

Един прозорец
свети в тъмнината,
една надежда
се преборва
със нощта,
ала мъжът зад него
непознат е
и няма да ме чуе,
даже да крещя
от болка.

Защо ли
търсех в тебе светлината,
защо повярвах,
че не си мираж...
Сега е по-студена
тъмнината,
която някога
ми беше страж,
която някога
ме скриваше
от погледите хищни
и носеше ми
някакъв покой -
сега не е утеха
радостта предишна,
сега не знам
дали изобщо
бил си мой.

Прозорецът
все още свети
в тъмнината,
надеждата
все още
се преборва в мен,
ала ти
някак непознат си -
и знам -
не ще дочакам
с тебе ден...