автор: bROkO

Не връщай обичта ми още на прага.
Навън е студено, снегът полека се сляга.
Позволи ми да вляза, изтърпи още веднъж
думите. Погледът. Тишина като дъжд
ще покрие бавно топлата стая.
Аз те гледам с очакване. Ти въздъхваш накрая.
Приближавам се бавно. Ще докосна косата ти.
Пак въздъхваш и отдръпваш ръката ми.

Любовта ми към теб е като изстрел във мозъка -
окончателна. Безвъзвратна. Несподелената роза.
Бавно прицелваш се, с пръсти на спусъка.
Щракване. Блясък. И отката, и сблъсъка
на устни във устни, със барутни следи,
ще затвори очите ни. Аз съм. И ти.