автор: sradev

Здравей, А.
Как са децата?

Твоите, моите, децата в теб, децата в мен, нашите...

Все не ни остава време за тях, все се тревожиме,
че техните пътища са криви,
че нашите пътища са криви.
Знаем ли пътищата преди да са преминати?

Добре, че не ни слушат.
На нас ни се струва, че си преглъщаме думите,
а тези които излизат са грапави.
А те чуват преглътнатите и се радват на излезлите.

Защо делиме любовта?
Любов за теб, любов за него, любов за нея, любов за тях...
Не храниме ли с това границите, синурите, преградите...
Чак толкова много ли я имаме?

А те не ни казват "Рано ти е още", "Късно ти е вече"

Бъди!