автор: BlackCat

Само да си припомня колко пъти ми изпитваше нервите -
ще се скъсат ли, няма ли - като баналната маргаритка.
Обаче след всичките хитри капани, прилежно изплетени,
аз, глупачката, все не си смъквах усмивката.

Само да си припомня колко хищни усилия вложи
да залепяш по мене на свойта омраза парчетата.
Но, представи си, по-различно скроена е кожата ми
и под нея (банално, а?) от любов ми е светло.

Само да си припомня колко са тънички сметките ти,
ала в тази пиеска аз го играя кръчмаря.
Щом така ти харесва, нека да ми е ниско небето,
но от твойта порода до него дори не припарват.

Зная, тази вселена пред теб е сериозно виновна. -
Цял живот ще ти стигне ли всички наред да накажеш?
Да, но пък аз още вярвам в доброто у хората
и такава, банална, ми се иска докрай да остана.

Е, нататък е ясно и съвсем не е моята приказка -
затова си припомням, пък дано да ти се ядосам.
Обаче ми стана жално, че още нощем ме викаш
и още прогарят съня ти моите премълчани въпроси...