автор: ALBANA

Искам да имам криле,
да отлитна в бездната тъмна,
да летя докато всичко в мене умре,
и после пак при хората да се завърна.

Искам вятърът с мен да пътува,
брат да ми бъде в нощи и дни,
да вее косата с искряща полуда,
усмивка щедра в мен да трепти.

Искам дъждът да се лее в душата ми,
всичко болезнено да изтрие за миг,
едри капки да промият очите ми,
да се усмихвам когато боли.

Искам бурята с мен да играе,
да откъсне перце от мойте криле,
и летейки без аз да зная,
скреж да поръси на мойто сърце.

Искам безвярна докрая да бъда,
студена и недостъпна да е моята гръд,
тогава навярно ще бъда щастлива,
че дошъл е часът на красивата смърт.