автор: zdratch

Ти не знаеш
колко е хубаво
и колко е тъжно
да бъдеш сама.
Не скърби
за дните погубени,
може би
по-добре е така.

Някога беше
ручейче влюбено,
по-късно-
гальовна река.
После вярата
беше изгубена
и ти престана
да бъдеш жена.

Кой би ти върнал
частица от лятото,
частица от твоя
приказен свят?
Сега е зима
и болничното бялото
само напомня
за пролетен цвят.