автор: ALBANA

Въпроси нямам. Нека да е тихо.
Не нарушавай тази тишина!
Това което чувствата градиха,
отново се превърна в тъмнина.

Отново е ранена мойта птица,
тъй както си летеше падна тя,
но не убита,
живата искрица от нейната душа не отлетя.
На хората сърцата са различни,
различно е и твоето сърце,
ранява то защото не обича,
недей да вдигаш птицата с ръце.
Така я остави!Ще оживее
сама ще се погрижи за това,
Защо се разтревожи че немее,
та тя е с пречупени крила.
Сърцето ще привикне на промени,
макар че в него мъката расте,
не станахме ли по-големи,
отколкото сме всъщност с теб.

Сега вината истинска откриха,
очите ти са в друга светлина,
но по-добре мълчи,така е тихо,
не нарушавай тази тишина.