автор: ALBANA

Ти си златна статуя в храм,
поставена на място високо,
безмълвен, тих и вечно сам,
стоиш и гледаш в една посока.

Не чувстваш болка,нито страх,
гледаш все напред в тишината,
и чакаш някой да спре пред теб,
и да каже своята молитва на съдбата.

Но уви,никой се не спира,
забравен си ти във вечността,
защото твоята молитва тиха,
никой не я чу,и не я видя.