автор: marvindeep

Приказки за лоша нощ... ами тази е последната, която в началото си мислих да не публикувам, но в крайна сметка тя е от мен за вас. Както и всички останали мои приказки. Надявам се, че е имало няква полза от тях :)
Това Е моят свят:

В него няма омраза между хората. Различията не предизвикват недоверие или насмешка, а биват толерирани и поощрявани заради най ценното им качество - да създават разнообразие. Никой не съди за другите само спрямо собствения си интерес, нито пък по цвета на кожата, или ръста, или пола, или сексуалната ориентация. Искренaта вяра и самоуважение са начинът, по който човешките същества се отнасят към себе си и така, с високо вдигната глава и гледайки останалите право в очите, успяват да им отдадат същото отношение, както и да получат такова. Честността и откритостта са изхвърлили лицемерието и подлостта от междуличностните отношения. Търпението и желанието да разбереш гледната точка на отсрещния, както и да направиш своята достъпна и разбираема, предотвратяват в зародиш потенциални недоразумения и конфликти. Няма забрани и всеки постъпва така, както намери за добре, стига да не вреди на околните и не си позволява да извършва действия, които не би искал да бъдат извършени спрямо него самия. Свободната воля и нейните прояви се възприемат не като даденост, а като отговорност и на тяхното реализиране се гледа с изключителна сериозност. Любовта носи само щастие и бива отдавана и приемана с готовност и благодарност. Удоволствието и насладата намират смисъла си в споделянето и съпреживяването. Материалното не е обект на желание, понеже е предостатъчно за всички. Изкуството е начин за комуникация, изразяващ душевната хармония на твореца и подарявайки го на своята публика, той бере плодовете на възхищението. Насилието и страха не съществуват дори като спомен, поради невъзможността да намерят подходяща почва за развитие. Усмивките никога не слизат от лицата, смехът е винаги готов да стопли душата, а сълзи се появяват само от щастие.
Здравите опори на тази ценностна система правят учрежденията, законите и държавата ненужни. Както и всички произтичащи от тях безсмислици невъзможни. Единствения контрол, от който някой някога има нужда е собствената му съвест и сърце. Знанието е дар, достъпен за всички. Знанието за значението и непреходността на живота. Знанието за неговия смисъл.
За да бъде истина всичко това, без абсолютно никакво колебание, бих дал живота си. А бих живял с още по-голям хъс и настървение, за да променя настоящата немислима, нечовешка, нелогична, недостойна, непреодолимо-смрадлива, породена от грешни представи и животински инстинкти, невероятна, но в случая необяснимо как съществуваща реалност, която кара всички по света да страдат. Защото :
Това НЕ Е моят свят.