Бреговете, сините и най-далечните,
ония най-жадуваните и незримите
сякаш ме зоват и ме отблъскват вечно
като погледите силни на любимите.
И ме отричат диво или от страст ме искат.
Но падна пътеводната звезда сама.
И гордите плещи на твоя бряг притискат
душата ми и тя не знае, че е у дома.
Дори да съм от сълзите солени океан
или да съм платна, издуващи дробове,
по-слаба съм от своя бряг незван,
приготвил за мечтите ми и котви, и гробове.
Плющят на вятъра пиратски знамена.
Земята-грешница и Теб те е родила.
Пират си и крадеш от мене живи семена
и бряг си ми, на който искам да заспивам.
Ония брегове, далечните и близките,
с образа ти и с извивките на голото ти тяло,
в жажадата си искам пак да ме разплискат
като вълна, за да изчезна в тебе като пяна бяла.