автор: nikol4o

Сига ша фдигна длъгата си фустъ,
дъ си исплакниш мърляви учи.
Не ма запращай ф пустуш с дума пустъ,
а длъгу глей и длъгу замълчи.

Че тъ санувам как ма мен сануваш
и нъл гу нося туй сърдце добро...
Пък буден ти ни видиш, ниту чуваш,
сакън душла ут твоету ребро.

Защо чиляк измисли Пруметея,
къф огън можи той дъ му даде?
Ила и виш как я ша тъ загрея,
ут климътик и парну по-добре.

Не ма сънувай, фдигнала съм фуста,
бе утвори ги веке спящите учи!
Бидрата виш и лампите нат круста,
упитай ги и спи! Ма си мълчи.