автор: sradev

Денят на Изцъкленото Слънце беше отминал и дойде денят на Луната. Разположи тя своите пейзажи и се приготви за гости.

В напрежението на очакването тишината започна да крещи прегракнало. Така гарваните на Один известяват пристигането му. Жена му, Ледената Царица, каза своите заклинания и въздуха замръзна. Пълен с кристална мъгла въздуха започна да свети със своя, лунна светлина, а по дърветата се натрупаха преспи скреж. Времето спря, движението спря, мисълта спря. И тогава се появи Один, старият човек. Ту тук, ту там можеш да го видиш като потреперване на замръзналият въздух, една игра на сенките на светлината. Всичко е бяло - земята от нападалият скреж, дърветата с листа от скреж, облаците от скреж. Дори скреж имаш в очите си, издишваш го и се посажда по брадата и мустаците ти. Тишина. Замръзналият въздух е погълнал всички звуци. Само от време на време някое дърво пропуква по пътя на Один, разцепва се, и свежата рана проблясва червеникаво кафяво, за да се размие след малко в белотата. Рано е за Тор. В далечините се привиждат Кулите на Замъка на Снежната Кралица. И човеците са сенки в този свят. Движиш се безшумно. И ти си една илюзия в този свят. Единственото реално е студа. Дрехите и калпака ти се вкостяват. Пътеките са изчезнали. Не вярваш, че Фрия ще донесе Пролетта. Не мислиш.

Неканен гост. Криеш се в къщурката си, вторачваш се в огъня, но светът ти се е свил до камината и притреперва от студ. Ще прогониш ли неканеният гостенин?

версия 2
ниво 1
понеделник 23.01.06