автор: Dobreff

Липсва ми, липсва селската къща,
липсва ми, липсва селския праг.
Спомени сладки пак ме завръщат,
седнал на пейката в "светлия" мрак.

Липсва ми, липсва старата слива,
отрупала клони с плодчета пресни.
Липсва ми, липсва природата дива,
която да радва душата ми с песни.

Искам да чуя аз мойта рекичка,
нейният шум - покой е за мен.
Искам да чуя прекрасната птичка,
гдето ме радваше в топлия ден.

Липсва ми, липсва омайното цвете,
още усещам аз тоз аромат.
Спомени мои дълго бъдете,
дълго бъдете във селския свят.

Там сред зеления, буен чемшир,
седнал спокойно на старата маса
аз ще се къпя в един язовир,
един язовир от мир и захлас.