автор: c_ant

"в очите на мнозина валеше сняг и с чувството на ужас
си педставяхме страната в която нощем сънищата изкипяват"

застиваш
на едно место

с аура
от кадифе
маркираш
територия

и повелителната
интонация
със сигурност
ще разпилява
косите си
от корените
на растения
и светлини
и сгради

нали земята си е
вечна болка

заваля

не можеш
да излъжеш
дните
са
като снежинките
подгонени
от северния
вятър

студено е

а някой рови
в кофите
с боклук
отсреща

и побелява