"в очите на мнозина валеше сняг и с чувството на ужас
си педставяхме страната в която нощем сънищата изкипяват"
застиваш
на едно место
с аура
от кадифе
маркираш
територия
и повелителната
интонация
със сигурност
ще разпилява
косите си
от корените
на растения
и светлини
и сгради
нали земята си е
вечна болка
заваля
не можеш
да излъжеш
дните
са
като снежинките
подгонени
от северния
вятър
студено е
а някой рови
в кофите
с боклук
отсреща
и побелява