автор: amba

На село, сръбнах смело,
една пустия - гроздова ръкия.
Тя скъпата бе много люта,
шамари ядох, патакюта.
- Женит' не пият! - рече тати
и по кратуната ме млати.
А после дръпнах н'а цигара
и ето че ме пак набара.
- Женит' не пушат! - рече тати
и пак по тиквата ме млати.
Тогава кръшнах аз със Пенчо,
а после Ванката и Енчо.
И двамката така дружинка,
заспахме в селската градинка.
Не щеш ли, точно във разгара,
отново тати ма набара.
- Женит' не кръшкат! - патакюта
и в манастира ма набута.
Тогава рекох аз на попа:
- Не ми се живей! Хвърлям топа!
А той ракийка ми изкара
и към то туй една цигара.
- На, почерпи са! Стига плака!
на вънка, майка ти та чака.
Завтекох се към мойта мама
аз цялата в сълзи обляна.
- Ща слушам мале леее, вземи ма!
От тази лудница спаси ма!
- Баща ти сръбна н'а ръкийка
и кръшна с новата кумшийка.
- Кажете ми бре мили хора,
какво във случая да стора?!
Тя крушата тъй дива млада,
далеч ли от дървото пада?!