автор: samin

Ветрец в душата,прилична на решетото.
Не духай,кръстосват в нея бурни ветрове!
Забравила съм аз,отдавна,постоянството,
завладял е хаосът неверните часове.

Отворило се е в мен прозорчето
- без решетките съм много уязвима!
Ето тук,отляво,студ е във сърцето,
а помниш ли,то не иска люта зима.

Не ме докосвай,чувството ми отмина
и огънят не ще запалиш,за напред!
Не съм вече твоя,любовта изстина,
и чувствам,все по-силно,ме зове Тибет.

Не ще разтвориш ти,насила, розата
сърцето щом напуснали са страстите;
ще тръгна срещу потока на съдбата
- забравяйки за «Космос» и за срещите.

Автор Елена Карпова
Одеса,Украйна

превод:Киреза Стирянов,
Бургас,16.01.2006