автор: Mojsei

Ти днес с мене имаш среща,
събрала смелост в очите,
за да стигнеш саморефлективност веща,
гадаейки в отблясъците на лъчите
онези деликатни, настоятелни въпроси,
понасящи те като в река,
които самотата неуморно роси
и внася тръпка в търсещата ти ръка,
а тя пък гони тази сянка,
защото те държи в смут,
а той за теб е пепелянка,
намерила приют в топлия ти скут.
Тук своето прозрение проявяваш,
разбирайки как сянката пълзи
и себе си, чрез мене отстояваш,
макар че нямаш повече сълзи.
Отдавна си приключила със спора,
но себе си и днес раздаваш,
макар че всепроникваща умора
ти пречи себе си да разпознаваш.
Оставила си се на злото да те гони,
а сила тиха в теб напира
и прави опит да разпери клони,
защото тъй ще почне да извира.