автор: nikol4o

Във гората беше сняг,
не какъв да е - до кръста.
Ала бях аз млад и як,
с две глави и десет пръста.

Изведнъж - хоп - звяр такъв,
пъхнат в страшната си кожа.
Да е лъв, не беше лъв,
но все твар такава, божа.

Зина дяволската паст
с две редици от ножове;
ха иди се крий зад храст
в сняг с крака като колове.

И прогледнах не от страх,
а защото бях си мъж;
че е вълк пред мен разбрах
смело, ясно, изведнъж.

Ха сега де! Ни пищов,
ни в ръка кама двуостра.
Що да сторя неготов?
Мисъл, дай ми бързо мостра!

И тогава, в този ад,
спомних моята любима.
Пак повтарям, бях тъй млад
и с мераците на трима.

Привидя ми се креват
и запука в мен флуида,
чак от страст изпружих врат
и завиках: Ида, ида...

Ех, сборичках я така,
че земята се разтресе.
Можеше от мен плакат
да направят или песен.

После, после чак разбрах,
че вълка съм хвърлил възнак
и ме хвана срам, не страх,
и от този срам измръзнах.