Когато съм старо, сухо дърво
опустошено от буря, премръзнало,
тогава внезапно откривам следите си
и ги следвам докъдето ми стигнат очите.
Пясъчни криволици, безбрежна тъга,
вкус на солени сълзи, морски вятър и дъжд,
бездънна съм, когато стъпя в следите си.