среднощни вълнения...
Не чувам!
Не виждам!
Не чувствам!
Дори за миг
спирам да дишам!
А след тyй
сърцето отново
разтупква се
в ритъма див.
Въпроси безкрайни
се гонят:
Къде си?С кой си?
от сорта.
Отговорите...
сама ги измислям.
Нямам смелост
дори да те питам.
Изтръпвам,
когато те няма,
когато не чувам гласа ти,
когато ти ровя из мейл-а,
търсейки някоя "нова".
А после,
когато се върнеш...
Тогава всичко минава...
Тогава всичко забравям
и отново се чувствам щастлива.