автор: IDAN1

Спуснахме се от другата страна на планината. От тази
страна стръмността беше по-голяма, движението ни
напомняше едва ли не спускане при скиорски слалом.
-Ти наистина си малко луд. Един мил луд.-каза го с
най0очарователната нотка на гласа си.

***

Чувствах се отлично, като че ли съм свалил огромен
товар от гърба си. Изпълваше ме приятно удовлетворение.
Никога не съм бил по-нормален.
-Луд ли? Защо ли най-нормалните, най-хуманните
постъпки и отношения наричаме лудост.
-О! Моля те, нима приемаш думите ми буквално? Това
е просто една сладка закачка.
-Разбира се, че така го приемам. И все пак... В мен
нещо се промени, в отноишението ми към света, към
живота, към красотата, към любовта.
-Уау! Надявам се в положителна посока?
-Съвсем определено. И причината за това си ти, мила.
-Ей! Спри се, нищо не съм направила.
-Тази история с рибката...

***

-Знаеш ли приятелю ти колко ми помогна? Е малко го
обърнахме на изповедалня. Аз бях отчаяна безнадеждно.
Отчаяна от хората, от живота. За мен доброто се беше
свършило, слънцето го нямаше, въздухът не стигаше,
изобщо за любов не ми се и помисляше. Пред мен се
издигаше отвестна стена, стигаща небето, зад мен
бездънна, черна пропаст. Не виждах изход. Не зная къде
щях да стигна. Ти си моето спасение, ти си слънцето, ти
си въздухът, ти ми върна живота.
Гласът й трепереше, очите й се навлажниха. на мен ми
стана горещо.

***

Не можех нищо да кажа. Само с поглед я милвах.
Изглежда тя усети милувката ми, цялата потръпна. След
спонтанно възникналите откровения, настъпи особен вид
тишина.Някакво непознато състяние на материята. Светът
за нас се променяше, навлизахме в ново измерение, свят,
които беше само наш, само за нас.

***

-Нещо против да спра за малко. Наближаваме една
интересна чешмичка.-дори не познах гласа си, звучеше
по-плътно, по-топло, по-мило.
-Идеята е чудесна. Чешмичка, планинската вода е моята
слабост, планински въздух, възбуждащо е.
Водата беше студена, изкряща. Чешмичката-висока,
дървена трудно обяснима, нетрадиционна конструкция.

***

Ако се погледне от разстояние, с присвити очи и малко
поетично въображение, се виждат две прегръщащи се
фигури.
Имаше чучури на две нива, всъщност не точно чучури.
На горното ниво под ъгъл бяха разположени два дървени
улея. Единият, от дърво с червеникав цвят, сякаш беше
ръката на женската фигура, другият-жълт, наподобяващ
мъжката ръка. Под тях-трети по-широк в бял цвят.
Водата от горните падаше като два малки водопада в
долния. Там двата потока се сливат и поемат еди общ
по-спокоен ход.

***

Момичето веднага, съвсем импулсивноси хареса
червеникавия улей и потопи в него красивата си мумунка.
Пихме вода, всеки от своя улей. Пръскахме се, заливахме
в смях. Смехът й звучеше, ту като сребърно звънче, ту
като продължение ромона на водата от чучурите-музика
"букет планински водопади".
Увлечени в играта се озовахме зад чешмичката. Оттам
започваше отвестна, много дълбока пропаст.

***

-Уау! Колко е страшно?-уплашено извика и се притисна
към мен.
Усетих цялото й тяло. Останахме така прегърнати.
-Искаш ли миличка, да ти разкажа легендата за това
място.-казх го целувайки косата й.
-Има легенда ли? Ммм...много е страшничко и загадъчно.
Обичам легендите, моля те.
-Легендата е и красива, и тъжна, и завладяваща. Имало
двама влюбени. Много се обичали, развали се един на друг,
развали се на живота и никак не можели да си го предтавят
еди без друг. За зла участ, намерили се лоши хора, които
искали да ги разделят, искали да прекъснат красивата им
приказка. За за се "спасят", влюбените дошли на тази скала,
вплели се в прегрътка, слели се в целувка и скочили. Така
любовта им останала вечна, свързвайки ги завинаги.
-Наистина красиво и много, много тъжно.-сълзи удавиха
думите й.-Сега разбрах, символа на трите улея и идеята,
вградена в чешмичката.

следва >>