автор: IDAN1

Усещам, настъпва промяна, промяна безвъзвратна.
Сутринта, така бързах да стигна езерото, а ето сега
ми се иска пътуването да не свършва. Беше интересно,
стана забавно, като че ли вече е интригуващо.

***



-Как се казваш мадам?
-И защо ти е да знаеш?
-Пътуваме заедно. Приятно е да разговарям с теб,
присъствието ти е очарователно и в същото време
анонимно. Как да се обръщам към теб?
-Не си харесвам името. Кръстили ме на баба ми. Сега
си измислям различни имена.
-Не те разбирам . Защо ти е да го правиш?
-Нали ти казах. Не го харесвам.
-Не е ли това една прищявка, една глезотия?
-Не зная. Не съм мислила върху това, правя го
импулсивно.
-Би трябвало да обичаш името си. Та то е само твое,
заедно сте расли, заедно сте плакали, заедно сте се
радвали. Сигурен съм, че е хубаво.
-Прав си. Но все пак си измисли едно име.

***

"Защо се отрича от себе си? Какво я е накарало...
Защо е неуверена? На кого иска да се хареса с измислени
имена. Дали пък не се страхува от нещо?"-ей такива
мисли се въртят в главата ми.
-"БА"! Да те наричам БА. - идва ми тази ексцентрична
идея.
-О! Не! Как го измисли? Не е ли малко нетактично,
това че съм кръстена на баба ми, не ми харесва да ме
наричаш съкратено "БА".
-Не мила! Няма нищо общо с баба ти. Взех първите
букви от азбуката "А" и "Б". АБ е неблагозвучно и
размених местата им.
-Умело жонглираш с буквите, да не работиш в цирка?

***

"Умна е. Защитава позицията си. Уважавам такива
хора"-помислих.
-"Б"-като благородна.-казах на глас.-"А" като...
-"А"-като "искреност"-изпревари ме тя.
Двамата избухнахме в смях.
-Да! Искрена съм, това искам да кажа. Чувствам, че
ти си искрен и ти отвръщам със същото. Ти може би щеше





да кажеш "А" като агресивна, а аз не съм такава. Просто
съм подтисната, изплашена, трябва да се защитя.
-Разбира се, че не си агресивна, а малко агресивност
нямаше да ти е излишна. Сега ти жонглираш. "А" като
"искреност". Жестоко е, много ми хареса. "А"като
артистична, исках да кажа.

***

-И щеше да си прав. Мечтата ми беше, да пея, да
танцувам, изобщо нещо със сцена.
-Може би още имаш шанс?
-Едва ли? Сега го правя за свое удоволствие. Хайде
моля те, да не говорим повече за това натъжавам се.
-Най-малко искам да си тъжна.

***

-Твоето име много ми харесва приятелю. Все пак,
нека те наричам "приятелю".
-Не е зле.Ти си момиче с чар, с позиция. Харесваш ми.
-Знаеш ли приятелю, имам усещането, че те познавам.
Кой си ти?

***

-Ммм...труден въпрос. Аз съм аз и до преди малко
не те познавах, не бях те виждал. Може би в някой
друг живот.
-Ти вярваш ли в прераждането? Аз не.
-Заслужава си да се помисли. Все пак, аз също не
вярвам.Вярвам в настоящето, за бъдещето да не бързаме,
радвам се на мига, ето сега на това, че се запознах
с теб.

***

Стинахме разклона. На паркинга, огрян от слънцето
имаше десетина автомобила. В единия край-няколко
разнокалибрени, не особено красиви павилиона. Под
опъната тента, няколко масички. Спирам срещу павилиона
със сладоледите. Веднага сме върху фризера на "Делта".
Сладоледопродавачката, като че ли само нас чакаше.
-Аз искам "Boss", светъл. -изчурулика бързо момичето
готово с избора си.
Аз не бързах. Никак не обичам, още щом се появя,
веднага да ме притискат "Кажете". Първо казвам
"Здравейте", после се заемам с избора. Любезността е
едно, обслужването също, но това притискане...
Още не разбрал, какво предлагат и веднага "Кажете".


***

-Момент моля.-казвам и продължавам избора си.
Усещам, че продавачката вече нервничи и в момента,
в който търпението й е вече на изчерпване
-"nuts" моля. За мен "nuts".
На сладоледоблизането, а това е приятно занимание,
в такъв горещ ден, се отдадохме взаимно седнали един
срещу друг на една сенчеста масичка и двамата доволни
от избора си. Момичето обработваше "Bossa" с особено
предизвикателен маниер или казано в закачлива форма,
ми се прииска да съм сладолед.

***

Отсрещният скат беше покрит с малка горичка. Борови

дръвчета, люлякови храсти...даже огромен орех.
Погледите ни, почти едновременно, привлече млада
акация, в самия край на горичката. Цялата й корона
беше покрита с огромни бели цветове, чийто аромат
ни беше накарал, да я потърсим с поглед. Уникалността
беше във формата на короната, наподобяваща досущ
формата на женско тяло. Очарователна игра на природата
с ароматите и формите.





СЛЕДВА>>>