автор: atanas_dvk

Те са първите осъзнати същества във Вселената,
и ще останат последни, защото те са пазителите на Времето...
Какви Пазители!?! - попита Тя- Нали Времето не съществува!
От кого Го пазят? - продължи, след като видя погледа му.
От Демоните, които ядат Времето! За тях То съществува!
Но не бива да Го изяждат цялото, ще се получи колапс!
Пък и те ще изчезнат заедно с Него - почеса се Той зад ухото.
За това са Пазителите, за да има винаги Време за изяждане.
За това и Времето не е константна величина и се променя.
Потокът Му, ту се забързва по вселенските надолнища,
Ту се забавя по баирите, дори и спира понякога.
А, ние сега във Времето ли сме или извън Него? - подскочи Тя.
Ние сме едновременно в него и извън него, ще ти покажа...
Хвана я за "ръка" и я поведе "надолу"- Погледни там!
Тя проследи погледа му и видя две гушнати тела на огромна спалня.
Но това сме ние! - Тя усети настръхване и се вкопчи в Него.
Спокойно! За нас, Там Времето тече бавно и ние си почиваме!
За нас Тук, Времето не съществува! Ела! Ела да ти покажа...
На поляната край ручея играеха деца. Гонеха пепрудите и се смееха...
За нас, Там Времето тече бързо и неусетно, помниш ли?
Тя грейна- Помня, помня че си сцепих веждата на оня камък!
Помня, че плаках много, а ти ме милваше по главата...
Ела! Той се спусна рязко към една пеперуда и тя отлетя в страни...
Момиченцето се спусна след нея... и падна, но там нямаше камък!
Какво направи! Ти промени историята! А сега?
Сега ти ще плачеш по-малко, а аз пак ще те милвам по главата!
Усмихвайки се Той я поведе през сивите пелени на Времето...
Край тях Демоните мляскаха неудържими от никого...
Само Пазителите знаеха как да спасят Времето от изяждане.