автор: peri_pathetic

Оранжева крастава жаба.
От National Geographic научавам,
че тя вече е напълно изчезнала
и кой знае защо така ми домъчнява,
че се разплаквам от болка.
Тя ме гледа от снимката
с прекрасните си изпъкнали очи,
но за мен е ясно,
че никога няма да се срещнем очи във очи
и тя никога няма да чуе мойто "Обичам те".
А е толкова красива в оранжевата си кожа,
и разбирам, че никога вече няма да се усмихна,
когато чуя песента за оранжевите майки,
които пеят оранжеви песни на оранжевите си дечица,
защото оранжевите попови лъжички
никога няма да чуят песента на оранжевата крастава жаба,
и може би затова са целите в черно.
И се изпълвам с омраза към всички китайци,
французи, италианци и прочее жабари,
защото си представям как и те плачат сега:
"Какъв деликатес беше!"
И решавам да пиша на посланика на Холандия
(нали разбирате, и той е оранжев)
с молба да сложат жабата в герба си,
за да остане споменът за нея
в нашите европейски и панхуманистични
(или по-скоро пананималистични) сърца,
макар че естествения й хабитат
бяха костариканските джунгли.
Сълзите се леят като река и аз вия от мъка
с риск да изглеждам напълно побъркан
в очите на тези, които ще ме попитат:
"Кой пак ти разби сърцето, глупако?"
И въобще не ми пука, че те ще прихнат
когато им отвърна хълцукайки:
"Една оранжева крастава жаба."