Не искаш нищичко да ти разказвам.
Та ти го знаеш някакси, нали?!
Не си ме срещал, късно е за празници
и много рано да започне да боли.
Това е точно времето за случване.
Опрял си дирята си до небето-исполин.
И в мен прииждат истини. За случая.
Аз знам, че подир тебе ще са само дим.
Сега ще те приема. После ще е късно.
Препълнено небе си, ще се извалиш.
Ще те изпия целия. До втръсване.
Не искам, но си тук и сладко ме болиш.
Каква е тази твоя синкава наркоза,
че се промъква в онемелите ми сетива!
Не си дошъл да ме обичаш. Поза е.
Целуваш и не помня нищо след това.