Разкайвайки се,
когато няма време,
а почва дълга самота,
когато звук устата
не отронва,
когато истината е една.
Разкайвайки се,
когато слънцето изчезне
и тръпнеш дълго
от студа,
когато капчица
в очите не проблясва
и бавно лее се дъжда.
Разкайвайки се,
когато няма смисъл,
когато няма накъде
и в редове,
които друг е писал,
се чувстваш най-добре.
Разкайвайки се,
за нещо и за нищо,
за своята изпусната Голгота,
за вярата,която те орисала...
Разкайвайки се,
за чуждите животи.
Разкайвай се...