А този път
ми идеше да изкрещя
на ветровете!
Една захлопната врата.
Обърнат към сърцето дъх.
И тишина...
Навън се кискаше до лудост вятърът -
от мъжка солидарност,
захапал между зъбите димяща шепа пепел,
и ... плюна с едри капки по паважа,
(за да не липсват мокрите следи... )
Пристиснах зъби.
Отново някой ровеше във мислите
вместо в косите ми,
като сгрешил посоката си вятър,
а уж затръшнати са всичките врати...