Безлични и слепи,
потънали в смок и зараза.
…новите им,
черни и скъпи костюми
лакомо поглъщат всеки къс
светлина, до който се докопат,
а висящите по тях етикети
показват, че струват колкото
живота на милионите гладни деца…
По ирония на съдбата,
всеки от тях се чувства
специален, а е просто
част от тълпата…
Потънали в собствените си
сенки, a не го осъзнават…
Оставили мъртвите си
души да се въргалят
в калта и мръсотията
по улиците като умрели
домашни любимци
влачещи се на каишка
след своите собственици.
Понесли повехнали и мъртви
цветя в ръце, докато в лъскавите
им обувки се оглеждат плъхове
разнасящи чума.
Потънали в карнавала,
в който се превърна
траурната им процесия
продължила завинаги.
Сред сгради стържещи
дневното небе, оставящи
сини резки по сивите облаци
да напомнят бегло
за истинските му цветове…
A с очи пропили сенките
и греха на нощта,
никой не разбра,
че слънце не е имало с дни.
Жалко…
дъждът и сълзите никога
няма да измият тези улици…
Улиците на поклоненията
пред още една убита мечта…
като пародия: убийците
да са тези с мъртвите
цветя в ръце, убийците
да са поклонниците!
Защото щом свърши
тази траурна процесия,
ще тръгнат на лов за още една
не обругана мечта, за да се включи
в карнавала им още една мъртва душа.
Те самите се бяха превърнали
в своя жертва, такава щеше да стане и тя…