автор: miglena

Ако можех да рисувам,
бих те обрисувала така:
с пламтяща жарава за сърце -
дори за две сърца,
с коса от пенлива морска пяна и шампанско...

...От звездни дълбини е твоят поглед, тъй недостижим,
а в ръцете ти пулсира цялата земна топлина и сила.

Но, не съм художник, а дори да бях - не зная
кое платно би побрало образа на твоята душа
и каква е палитрата за тъгата, болката, смеха...
О, безсилие човешко:(
Mоже би е по-добре да замълча?

Без слова, със жест и танц бих изразила
как откривам те навред, във всичко:
в приливите на вълните и в трепета на клонките,
в скока на гепарда и в крилете на орела,
в мъдростта на слона и в хитрината на Лисана :)
Но, не съм танцьорка, а и какво е танцът
без музика и ритъм, без пулсациите на дъха.
За да те опиша, би трябвало да съм и музикант,
и скулптор, и какво ли не още ;) О, Боже мой!
Безумно ли е да те призовавам, Боже?

Прости ми, знам, че съм само божие отражение,
знам, че животът е едно илюзорно заблуждение.
Но не желая да потъна във забравата - като
отломка от крушение на кораба на ежедневието.
Вярвам, че има лъч спасение във всяко отчаяние.

Незримата сияйност усещам като дъгоцветен шал
и послание от там някъде, от истинските светове
зазвучава чрез теб, чрез твоя глас като заклинание:
Пиши! Говори! Твори! Пресътворявай Бога и нека
словата ти лекуват страдащите души и сърца!
Като Божи дар дойде при мен, за да повярвам, че
Дар божи притежавам: любовта да изразявам
по земен, по неземен и по всевъзможен начин.
Разпятието си благословено нося със смирение:
цялата да се раздавам, до последната сълза...

И затова мога да преодолявам всяко разстояние,
а в ръцете си усещам допира с вълшебството и
тайнството на сътворението на живота като

БОЖИ ДАР