автор: CPAMOTA

Някога малко дете ме срещна
подаде ръчичка, подаде и усмивка
после тръгнах заедно с него аз
по пътя на таз неравна, наша съдба.
Следвахме едно начало, един край
но ръцете така и не си пуснахме
не ни дели нито злоба, нито завист
бяхме все така заедно, за ръка......

А сега вече то си тръгва, с усмивка
и аз трябва да продължа, нанякъде
там където имам само себе си
там където съм аз, в моя свят
не че няма място, има, и още как
но не и за този който не го разбира
а само за тези, големите, за големите деца....