автор: zdratch

По шумоленето
на вятъра
в листата ти
гадали елините
бъднините.
Под царската ти сянка
някога
решавали кралете
съдбините
на хора и народи.
По ствола ти вековен
и грапав
като всеки земен път,
сърца издялкани
напомнят:
в ранената кора
издънки не растат.

Легенди,
слава,
влюбени ръце -
потъва всичко
във забрава...
Плодът ти
днес единствен
се бере;
да го ядат
животни
само става.