автор: kallin

В слънчева Бразилия, в септемврийски пек
си почива чукча, седнал на тепе.
И въздиша плахо, тихо чукча клет,
гледа как южняците хапват сладолед.

В слънчева Бразилия легнал е на плажа,
няма да помръзне, чукча знае даже.
Но сред зной тропически, северен тарзан,
той снега си спомня, гледа - океан.

Припев:
Ех, луличке, с дим-балонче,
със дима рисувай конче,
облачета бели като сняг.
Дай ми, дай ми, дай ми, дай ми
моя север хубав пак
и сияние на блеснал сняг!

В слънчева Бразилия, в островно цветче
бие комари чукча, северно момче.
Киха с нос скрежасал (ех, добро сърце!),
топлейки в хладилника северно мече.

В слънчева Бразилия, като в слънчев сън,
окосява чукча северна трева.
Пухва от луличката пурпур-светлина,
северно сияние сякаш грейва вън.