Луната в мен се оглежда
и гали ме нежно с тъга,
цигареният дим се разрежда
и прави над мен сива дъга
Зеленият поглед на очите ми
се рее без цел и без път,
търси спомена от дните ни,
намерил в душата ми кът
Отшумя даже вятъра нощен,
с него и изминалият ден;
от мен отскубна се вик мощен:
"къде си и мислиш ли за мен?"