Сънят ухаеше на
люляк...,
на кренове...,
на цъфнала трева...,
горчив пелин,
щастлива теменуга
и... окосена самота.
Сънят бе кратък
и внезапно рукнал,
като щастливо-нежен
летен дъжд,
поднесъл на земята
шепа сълзи
от влюбен и очакващ мъж...
Сънят бе странен.
Бе сънят-мечта.
Докосна устните,
очите...,
с косите поигра.
Смехът му...иззвъня
в душата нежно...
и отлетя.
Отнесе го невярващ,
лунен вятър
в сърцето на...нощта...
Но всяка вечер ще го чакам,
с открехната ...врата.