автор: starec

И пак е януари. Не Радичков,
а някой друг нацвъкал ги е тия.
Зад мозъка си, поетична бричка,
отново като грешник ще се скрия.

Защото този месец е разбукан
и друго на човек не му остава
/щом сам е свръхпределите изкукал/
освен да търси в думите си лава.

А вън - снежинки бели и неврозни,
криле размахват като вар край скеле...
Приличат те на патици грипозни,
запътени към киселото зеле.

Фучи, лудее в скука баба Зима,
бръснач е сякаш леденият вятър.
Студено е...госпожици да има,
та барем да е в мислите ни лято.